Соколски манастир

loading...

Манастирът е изграден през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, добил популярност години след това в борбата за църковна самостоятелност, под името архиепископ Йосиф Соколски. Той пристигнал тук от Троянската обител заедно с йеромонах Агапий през 1833 година. До отвора на близката пещера изградили малък дървен храм, но на следващата година я премахнали и на същото място, с финанси и помощ на жителите от съседните села Етъра и Нова махала, дигнали сегашният голям храм.


Той представлява прекрасна еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна постройка с две конхи и отворен отвор, който е забележителен паметник на възрожденската ни архитектура. През 1862 поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко изписват със стенописи наосът на храма и огромната й нартика. Изписването продължило до 1935 г., а през 1836 г. в обителта отваря врати килийно училище, което по-късно става образователен център, където преподава Неофит Бозвели.


Монасите от Соколовският манастир дейно участват в  националноосвободителните борби, като на 31 юли 1856 г. в него се приютява четата на Капитан дядо Никола, с идеята да го превърне в център на въстанието. А, през Априлското въстание на 1 май 1876 г., тук е оформена четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски многократно е намирал подслон тук. През Руско-турската война обителта е била военнен лазарет. И до сега незначителна музейна експозиция пази светини от борбата за освобождение.


В параклиса на обителта са съхранени иконите на Св. Богородица и Иисус Христос, изработка на Захарий Зограф (1810-1853).
В центъра на обширния манастирски двор, който е покрит с цветя и зеленина, 24 часа шумули оригинална белокаменна чешма с осем соколови чучура, за която има сведения, че е изградена през 1865  г. от майстор Колю Фичето.


В момента обителта е с отворени врати за всеки посетител и е комплекс с храм, жилищни и стопански постройки. Опожарените през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. части на обителта са реставрирани през периода 1980-1982 година. Манастирът е обявен за паметник на културата.


Манастирът се намира по живописното горно течение на река Янтра, високо сред северните скатове на Стара планина - на четири километра южно от етнографското селище Етъра и на дванадесет километра югоизточно от Габрово. До манастира се стига чрез автомобил, автобусен транспорт, а от Етъра може да минете по маркираните пътеки и за по-малко от два часа да пристигнете.