Възрожденския град Троян

Друг древен обект е пътя Виа Траян, използван при военните походи на император Марк Улпий Траян, които минава през Троянския проход, за него се предполага, че е изграден през периода V-III век пр. Хр. Той бил връзка между Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историческите хроники това шосе носи името Виа Траяна - Траянов път. От тук идва заключението, че името на римския император е дало името на пътя и на днешен град Троян.

Видно е още по Певтингеровата карта, съставена през II век и коригирана през IV век, в терените на днешния троянски край, били построени три замъка - кастел Состра при село Ломец, Ад Радицес в местността" Шамака" при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността "Карцовия бук". Свидетелство за огромното значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е, че в края на II век и първата половина на III век в предпланински крайпътен гарнизон са разположени около шестотин войници и офицери, част от които конници. Шосето Виа Траяна с вековете става изоставен, но по  край него от двете му страни на планината се образува Троянската пътека, която поставя основите на най-високия Старопланински проход – Троянския.

Накратко, Троян е основан през XV век, като попътна местност в началото на Троянския проход, а името получава от древноримския път Виа Траяна.
В началото на турското робство, Троян се населява от българи пристигнали от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. В началото на XIX век Троян се превръща в занаятчийски град. На първо място е грънчарството, което постепенно оформя единственната и до днес Троянска керамична школа. През турското иго населението на Троян е подложено на редица преслдевания. Около 1800 г. кърджалиите на многократно са атакували и разграбвали Троян, а голяма част от жителите му са били убивани. До 1868 г. Троян е село, като в него освен кметство е имало и полицейски участък с един чаушин и няколко заптиета. За съдебни или административни дела селяните на Троян са ходели до близкия град Ловеч. Когато от град Ловеч или от други по-големи градове са пристигали високопоставени чиновници, заптии, кадии и други, те не отсядали в страноприемница, а се настанявали по къщите на жителите на селото, където раята била длъжна да им прислугва и угажда според техните желания, без да получат нито грош за усърдието си.

През 1871 г. Дякона – Васил Левски организира революционният комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен напълно от отстъпващата турска армия.