Троянският манастир “Успение Богородично”

Троянският ставропигиален манастир носи името “Успение Богородично” и се гуши на десет километра югоизточно от древния балкански град Троян в подножието на Стара Планина. Той се издига на около четири стотин метра надморско равнище. Манастира е един от най-големите в региона, като е заобиколен от вековни горски масиви и река Черни Осъм, която придава на мястото уникалност. От доста години Манастирският комплекс е добра дестинация за много наши и чужди туристи, а многото магазинчета за сувенири, заведения и места за забавления го правят предпочитан за отмора и релакс.


Първите свидетелства за духовен живот в реиона са от XVI-ти век, а според някои хроникьори дори още по-рано, те предполагат, че е от края на Втората българска държава тоест XIV-ти век, когато е основан град Троян. Според манастирските анали, съхранени от анонимен монах, Троянският манастир е основан от аскет, който открива това място и си построява  хижичка непосредственно след падането на Втората българска държава. Аскетът бързо завладява местните жители, които почват да го посещават за молитви и съвети, след което той изгражда с тяхна помощ храм, посветена на Светата Дева.

От времето на построяването си и 1830-та година, манастирът преминава през много трудни времена, през които често е атакуван и разрушаван, а монасите – убивани. Троянския манастир дълго време е бил зависим от гръцката църква в Ловешката епархия, които използвали земите и горите й за своя лична облага, също създава доста перипетии на светата обител.

Това ограбване е прекратено през 1830 г., когато манастирски пратеници пристигат в Константинопол, днешен Истанбул за да представят молба за духовна, административна и икономическа независимост на обителта. Чрез придружаващата дописка от Търновския митрополит Иларион монасите успяват да извоюват самостоятелност. Грамотата издадена на 4-ти декември 1830 г. и парафирана от Вселенския патриарх Костандий,  позволява на Троянския манастир автономия с обявяването му за “ставропигиален” – което означава, че той бива свободен от опеката на ловешкия епарх и става подвластен пряко на Патриарха в Константинопол. След това, манастирския комплекс се разширява, като става духовен и културен център.

Обителта е изградена в духа на българското средновековие. Храмът “Св. Николай Чудотворец” е най-древния и отлично опазена религиозна постройка в региона независимо, че се намира извън комплекса, на около двадесет минути пешком в южна посока. Манастирската черква “Успение Богородично” е изградена през 1835 г. от майстор на име Константин от с. Пещера, Кюстендилско. Градежа е от ломен камък и широки тухли, редуващи се през ред със сводни  ниши буди впечатление в туристите със своята архитектура.

Независимо, че дадените части на комплекса са изграждани от различни майстори по различно време, комплекса е уникален със своята хармония. Монашеските постройки са три и четири етажни, с дълги непокрити чардаци, които гледат към вътрешните дворове, и подпори и перила в стила на старите възрожденски майстори. Стенописите и иконописите в обителта и черквата са творение на известния майстор Захарий Зограф от самоковското училище за изкуство и иконография. Повечето от иконите в църквата предимно са изработени от други майстори от самоковската школа, сред които и не толкова известният брат на Захарий – Димитър Зограф. Накратко, Захарий и неговите ученици създават много стенописи съхранени и до днес в много обители, не само в Троянския, но и в Рилския манастир. Въпреки това, орнаментните украси в “Св. Успение Богородично” са пищни, наподобаващи бароков стил, с извиващи се дъбови клонки и цветчета.

Почти във всички манастири, където е работил Захарий има оставен свой автопортрет, който поставя в храма редом до този на игумена и тук в Троянския манастир можем да видим такъв. Друго нуждаещо се от внимание изображение може да откриете в олтара, на което се виждат всичките двадесет и седем монаси, обитавали манастира по онова време. На външната фасада на комплекса също се кипри интересна рисунка, която обаче не може да се впише в стила на манастирските стенописи. На нея Захарий Зограф е изобразил лъв и слон, които да символизират българската мощ и мир по време на продължителното турско робство. Тук са уникални дърворезбите по иконостаса на храма, изработени от орехово дърво от тревненски майстори.

По аналог и на други български обители, този също притежава своя чудодейна икона, която пристига по времето на нейното създаване и се назовава “Св. Богородица Троеручица”. Преданието мълви, че иконата е дар от монах, който е отседнал за кратко при троянски отшелник по време на своето пътъване от Атонския манастир към Влашко.

Със своя книжовен дух, обителта е дом за велики български писатели, учители, преводачи и историци, като монах Спиридон, създател на втората книга за историята на България (1792). Той е взел дейно учстие и в народната борба срещу турското иго. Аналогично на други манастири, Троянският също е приютявал Апостола на свободата Васил Левски, който организира революционни комитети не само в Троян, но и в самата обител. Тайният манастирски комитет е бил осемдесет монаси, начело с архимандрит Макарий. През тези години в средата на XIX-ти век, печатарството на книги няма, но монасите не спират да преписват и разпространяват наша литература.

През Руско-Турската осободителна война отец Макарий превръща манастира във военна болница за руските войници и оказва всякаква помощ на тяхната армия.


В днешно време манастирските постройки имат хотелска част с чудесно обзаведени стаи, в близост има и някои добри заведения, където може да се опита известната троянска сливова ракия, приготвена по стари манастирски рецепти.
До Троянския манастир може да стигнете по асфалтирания път от град Троян, отбивайки се за курортното селище Орешака.  По пътя има достатъчно указателни табели, чрез които може да се ориентирате за посоката на манастира.